Защо целите за устойчиво развитие са лоша идея

Ако ви кажа, че съм си дал 17 новогодишни обещания – всичко от това да правя повече работа и да спортувам до това да извозвам повече време със фамилията си – евентуално ще заподозрете, че съм свръхамбициозен. Ако продължа да изяснявам, че съм разделил задачите си на 169 цели, може да заключите, че съм бил по едно и също време прекомерно взискателен и жертван на неуспех.

И въпреки всичко това е тъкмо броят на задачите, които светът си сложи през 2015 година, когато 193 страни на Общото заседание на Организация на обединените нации се споразумяха за задачите за стабилно развиване за възстановяване на планетата и качеството на човешкия живот на нея. Въпреки че си дадоха 15 години, те също се подготвяха за рухване.

Със сигурност, до момента в който надминаваме половината път към 2030 година, може да не се изненадате да научите, че планетата Земя не е в курса на разграничителната дарба. Организация на обединените нации разгласява отчет за напредъка през юли, в който предизвестява, че Целите за устойчиво развитие са „ застрашени “, като едвам 12 % от задачите са изпълнени.

Отделно изследване на Accenture сподели, че „ единствено 49 % “ от 2800 бизнес водачи имат вяра, че Целите за устойчиво развитие ще бъдат реализирани до задачата за 2030 година С декларирани цели като „ преустановяване на всички форми на дискриминация против всички дами и девойки на всички места “ (ускорете Афганистан), всичко, което мога да кажа е, че е хубаво да забележим, че оптимизмът е жив и здрав в корпоративния бранш.

Можете да разберете за какво задачите за стабилно развиване, уголемение на задачите на хилядолетието за развиване — сложени през 2000 година и от които за благополучие имаше единствено осем — се реализираха. Идеята беше да се сложи огледало към света и да се помогне за насочването на ресурсите за възстановяване на отразения облик.

Трудната истина е, че Целите за устойчиво развитие бяха обречени през цялото време. Един незадълбочен взор към 17-те гола ще разбере за какво. Първата цел е „ да се постави завършек на бедността във всичките й форми на всички места “ — в действителност похвална упоритост, само че би трябвало скрито да знаем, че е претенциозна.

И въпреки всичко точно сложността, а не равнището на упоритост, е същинският проблем. Целите за устойчиво развитие три обгръща „ положително здраве и благоденствие “. Той е подразделен на 13 цели, които варират от преустановяване на всички предотвратими смъртни случаи под петгодишна възраст до понижаване на пострадванията и смъртните случаи по пътищата.

Някои упоритости, колкото и възхитителни да са, са спорни. За да извърши Целите за устойчиво развитие 9 — „ устойчива инфраструктура “ — Демократична република Конго ще би трябвало да построи повече пътища. Това е западноевропейска страна, само че има единствено няколко хиляди километра павирани пътища спрямо почти 6,5 милиона километра в Западна Европа. Повече пътища биха донесли на хората в ДРК доста изгоди, в това число по-лесен достъп до лекари и учебни заведения. За страдание, те биха предизвикали и повече смъртни случаи по пътищата.

Пътищата могат да имат по-непредвидими последици. Те биха могли да ускорят обезлесяването (действайки против SDG 15, което е „ живот на сушата “), като отворят изолирани региони за компании за дърводобив.

Бихте могли да възразите, че обвързваните популации е по-малко евентуално да практикуват селско стопанство или да употребяват дърва за готвене. Но въпросът е, че смяната е непредсказуема и обществените усъвършенствания рядко се движат по едно и също време. Развитието не е упражнение за изобразяване по цифри.

Целите за увеличение на приходите (ЦУР едно) и за понижаване на неравенството (ЦУР 10) може също да се движат в противоположни направления. Някои икономисти, в това число носителят на Нобелова премия Ангъс Дийтън, настояват, че до момента в който обществата заобикалят бедността, някои хора неизбежно първо се оправят по-добре.

Това беше великото просветление на Дън Сяопин, който ръководеше промените за битка с бедността в Китай, когато сподели на обеднялата си социалистическа страна, че „ да забогатееш е славно “. Не всеки реализира популярност незабавно, само че мнозина стигнаха до там най-после.

Целите за устойчиво развитие са лист с стремежи за света. Но лист с мечтани резултати, както написа Ричард Румелт, професор в Калифорнийския университет, не е тактика. Стратегиите включват уединяване на същината на казуса и намиране на най-хубавия метод за справяне с него.

Една бедна страна евентуално би могла да концентрира цялата си огнева мощност върху Целите за устойчиво развитие 5: тъждество сред половете. За да усъвършенства в действителност живота и избора на дамите, едно държавно управление ще би трябвало да реализира прогрес и в доста от другите Целите за устойчиво развитие. След време овластените дами може да се погрижат за огромна част от останалото.

По същия метод едно държавно управление може да реши да се концентрира върху инфраструктурата. Селските пътища ще оказват помощ на фермерите да продават повече храна на градовете, спестявайки задгранична валута на страната от импорт на храни и натрупвайки финансов остатък, който може да бъде пренасочен към други браншове.

Възможните тактики за развиване се разграничават в другите страни. Те не могат да бъдат наложени извън.

Бедните страни нямат потенциала да създадат всичко едновременно – даже при въображаемите условия, при които задоволително пари за развиване се вливат извън. Целите за стабилно развиване дават приоритет на всичко. В действителния свят това значи да не давате приоритет на нищо.